Вход към магазина

Народното облекло, наред с езика и песенното творчество, ни съпътства  винаги и навсякъде от самото раждане.В него е отразена душата на българина, чрез него се носят, пазят и предават добродетелите от един род на друг.

В миналото целта на народното облекло е била с  единствено предназначение да предпазва човешкото тяло от климатичните влияния и да улеснява трудовата дейност. Днес, то е символ на народният бит и култура, на гордост, на въпрос на съхранение на традициите и обичаите.Развитието и обогатяването продължава, независимо от превратностите в историческата съдба на българите.
Единството между материята, цветосъчетанието и орнаментната украса, са показатели, които определят българското народно облекло като високохудожествено произведение на изкуството, което е израз на богата душевност и нестихващ стремеж към красота заложени дълбоко в нас.
По своята колоритност и разнообразност днес най-впечатляващо е народното облекло на:Тракийската, Родопската, Пиринската, Шопската, Северняшката и Добруджанската  етнографски области. Структурата на българските народни носии е сложна.При женските носии отличителен белег са кройката и начинът на обличане на горната дреха, докато при мъжкия костюм – формата и цветът на горните дрехи.Според вида на горната дреха се различават четири типа женски носии:еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна.Други елементи от женската носия са:ризата, забраждането и накичването.Мъжката носия пък бива белодрешна(по-старинната) и чернодрешна, която се появява през Възраждането.

Символ на традицията, народното облекло неизменно ни съпътсва на всеки празник:Лазаровден, Гергьовден, Великден, Коледа.Националната ни носия е своебразен скок във времето, който ни напомня за красотата на българската душевност, а наш дълг е да продължим да го надграждаме и пазим неговата съкровена магия.